Карнавалист със сърце и душа

Кьолн без карнавал? Немислимо! Но какво всъщност се крие зад тази столетна традиция, е известно на малцина – както на германци и чужденци, така и на някои кьолнчани. За да научим повече, ние се обърнахме към един специалист в тази област. А той на всичкото отгоре е роден и израснал не в Кьолн, а в Олденбург (един от по-големите градове в провинция Долна Саксония, който се намира на 300 км северно от Кьолн, Бел. р.). Да, правилно прочетохте! Йонас Вармбрун е на 37 години и през целия си съзнателен живот е обичал карнавала. От 2009-та година е член на сдружението Die Kölsche Funke rut-wieß vun 1823 e.V. – накратко Rote Funken(Червените Искри, Бел.пр.). Това е най-старият традиционен корпус на Кьолнския карнавал.

Йонас Вармбрун (в средата) и неговите Rote Funken колеги на шествието на Розенмонтаг (2020)

Но как е възможно въобще да членуваш в най-голямото карнавално сдружение на Кьолн при положение, че си ими“? (съкращението произлиза от думата имигрант, без да има някаква отрицателна конотация. Така кьолнчани просто наричат всички новозаселили се в града, Бел. р.) Защо Йонас се ангажира за карнавала със сърце и душа и жертва не само много време, а и пари за това? И какво всъщност представляват тези Rote Funken?

Йонас, кьолнчаните носят карнавалния ген по рождение, но Северна Германия не е особено известна с празнуването на карнавала…
Йонас: В Олденбург се празнува т.нар. Фашинг. Той, разбира се, не може да бъде сравняван с мащаба на Кьолнския карнавал, но за мен тези дни все пак винаги са били много специални, още от детската градина.

Кьолн те притегли към себе си като с магическа пръчка – но не заради карнавала, или?
И да, и не. След като завърших училище, прекарах две години в Хамбург. През това време често посещавах един много добър приятел в Кьолн. За карнавала ние просто си купувахме една каса бира и отивахме да гледаме заедно шествието за Розенмонтаг. Това страшно ме радваше. После дойде времето да реша къде да следвам висше образование. Искаше ми се много да отида в Рейнланд (така бива наричан района по немската част на Среден и Долен Рейн; Кьолн, Бон или Дюселдорф също принадлежат към него, Бел. р.). Планът беше след това да се върна обратно в Хамбург. Така заминах за Бергиш Гладбах (на около 20 км от Кьолн, Бел. р.) и бях направо изяден от този карнавал. (смее се, Бел. р.)

Една от многото пищно украсени коли на голямото шествие на Розенмонтаг (Северинщрасе, 2020)

Кьолн беше значи твоята съдба.
Да, пък и тогава се случи още една съдбоносна случка. 15 години съм се занимавал с езда. На 26-ти декември 2008 бях на един ездачески бал, организиран от един приятелски ездачески съюз в Олденбург. От томболата там спечелих първата награда – да прекарам с тях прекрасните карнавални дни в Кьолн, тъй като те бяха фанфарния корпус на ЕеренГарде. (Почетната стража, Бел. пр.) Така през 2009-та преживях първото си участие на шествието за Розенмонтаг яздейки кон! След това бях поканен от ЕеренГарде да се присъединя към тях (Карнавалното дружество EhrenGarde der Stadt Köln 1902 e.V. е главният ездачески корпус и един от деветте официални корпуса на кьолнския карнавал, Бел. р.) Но пламъчето някак си не се запали. Не исках да си изстрелям куршумите с карнавала на сляпо, а да избера това сдружение, в което бих останал за дълго.

И така ти се присъедини към най-стария традиционен корпус от всички в Кьолн, Rote Funken (Червените Искри, Бел.пр.). Как се случи това?
През първата година на нашето следване моят тогавашен и все още най-добър приятел Ян беше официално приет при Rote Funken. Неговите баща и чичо също бяха Rote Funken. Тогава още не можех да разбера защо той нямаше никога време. През октомври, ноември, декември… през най-напечената подготовка за карнавала от неговата уста се чуваше само “Rote Funken тук, Rote Funken там!” Започнах да посещавам техните партита и така усетих истински какво представлява “Сесията” (така биват обобщително наричани карнавалните дни, Бел. р.). Следващата година присъствах на сесията още по-интензивно и т.н. През 2008-а завърших следването си, намерих работа в Кьолн и беше вече ясно, че ще остана тук.

Нашето интервю проведохме в офиса на Йонас, който случайно или не се намира само на 100-тина метра от Улрепфорте, щаб квартирата на Rote Funken). Йонас гордо носеше карнавалната си бяло-червена шапка, неизменна част от униформата на сдружението му.

Как продължи нататък?
През 2009-та година започна вече сериозно моята история с Червените искри. 2012-та бях официално приет като пълноправен член на сдружението. Беше ми даден прякора Рубедидуп (това е бойният вик на Почетната стража, с който тя се присъединила за първи път през 1902г. към шествието за Розенмонтаг, Бел. р.). Това име пасва перфектно към предисторията ми с Почетната стража. Всеки член на Червените искри получава подобен прякор в зависимост от това каква професия има, какъв тип човек е или пък благодарение на някоя специална случка, както се получи при мен.

Ти започна да ни разказваш за твоето присъединяване към Червените искри. Но би ли ни обяснил какво всъщност се крие зад името на това сдружение?
Първоначално Rote Funken принадлежали към градската войска, която бдяла над Кьолн. Заради червената си униформа били наричани “Искри“.1 През 1794 година градът бил нападнат от френската армия. Тъй като Rote Funken по природа били миролюбиви и не искали да воюват, се разбягали и изоставили града. Затова и ние днес носим карамфили в дулото на кнабюсите ни (“Кнабюс” е кьолнската дума за дървената пушка, която Rote Funken носят с униформата си, Бел. р.). Ние също така носим само дървени саби. Честно казано Rote Funken били по-скоро мързеливи и си подпийвали. Това, което ние днес представяме, е всъщност персифлаж на тези войници.

В Улрепфорте, една от портите на старинната градска стена на Кьолн, се намира щаб квартирата на Rote Funken. В подземните й помещения са изложени множество предмети, разкриващи историята на карнавалното сдружение.

Как се случило така, че тези войници се присъединили към карнавала?
През 1823 година Kьолнският карнавал бил съживен отново и народът жадувал за старите “златни” времена (1).  Като важна част от тези времена Rote Funken също се присъединили към първото шествие за Розенмонтаг и с това влезли в историята като най-стария традиционен корпус в Кьолн, който бил официално приет от карнавалната комисия през същата тази година. Днес в нашия град има общо девет традиционни корпуса.

Улрепфорте днес – с бяло-червеното знаме на „Червените искри“ и синьо-бялото знаме на „Сините искри“ (Blaue Funken, един от останалите осем калнавални традиционни корпса)

Колко членове има вашето сдружение днес?
Около 500.

За един град с повече от милион и половина жители това не е много. Трудно ли е да станеш “Червена искра”?
Като цяло всеки може да се присъедини към нас, без значение от каква националност, каква религия изповядва или пък с какъв цвят на кожата е. Просто трябва да се свърже с нас и да мине през процеса по приемане. Разбира се, всеки има шанс да ни опознае предварително и да ни посети необвързващо два-три пъти. Ако реши да остане, тогава преминава в статуса на стаж.

„Историята на Улрепфорте“, двуметров триптих на Кьолнския художник Рафаел Бекер от 1997г.

Всеки активен член на сдружението Rote Funken се познава по значката на неговата шапка. Тя е с формата на граната с нахлупена шапка на шут, числото 1823 за годината, в която е създадено сдружението, и Кьолнския герб с трите царски корони и сълзите на единадесетте девици. Под тях се вижда една херинга, защото рибата е била много почитан хранителен продукт, и една лула, защото войниците много обичали да пушат.

Истински стаж?
Да, точно. Стажът трае две, понякога три години в зависимост от това колко е пълен т.нар. Кнубел. През този период ти се запознаваш много интензивно с Rote Funken и Rote Funken опознават теб. В най-добрия случай тогава получаваш двамата си поръчители – единият трябва да е най-малко единадесет години „Червена искра“, другият пет. Само така после можеш да подадеш заявление за членство и с двамата поръчители да отидеш на балотаж. Комисията, която също се състои от единадесет човека (11 е символично число както за града Кьолн, така и за карнавалния сезон и се появява често в карнавалните традиции (2), Бел. р.), ти задава въпроси, например защо искаш да си Roter Funk, какво те мотивира твоето желание, какъв човек си и не на последно място дали ще успееш да се справиш финансово и като време със задълженията си в сдружението. Има наистина много фактори, които трябва да се прегледат.

Това напомня на вземането на полувисше образование!
Да, има нещо подобно. Щом минеш балотажа, започва истинският процес. Тогава имаш двама обучаващи, които те приобщават към групата, въвеждат в ежедневието на Rote Funken, учат те на традиционните танци. През този период всеки така много се сближава с останалите от “набора” си. Това са средно между осем и дванадесет човека на всякаква възраст и с най-различни професии. По време на вечерите на всеки Кнубел всички сервират, разчистват чинии и т.н. Няма значение кой си точно. Щом сме облекли униформите си, всички сме равни, говорим си на ти и използваме прякорите си. Точно това е и прекрасното на тази общност.

В кулата на Улрепфорте биват пазени всички знамена на сдружението Rote Funken, някои от които на стотици години.

Там също се намира и мемориалната зала на Rote Funken. Тук са закачени портретите на всички вече починали членове на сдружението. Между тях е и Конрад Аденауер (кмет на Кьолн между 1917-1933г. и първи канцлер на Германия след Втората световна война). Всеки кмет на града става автоматично почетен член на Rote Funken.

Ти на два пъти спомена думата Кнубел. Какво означава тя?
При нас има различни отделения или роти – това разделение също произлиза от военната предистория. При Rote Funken те се наричат “Кнубел”. Ние имаме четири такива Кнубел-а. Защото практически погледнато просто няма как да съберем всички 500 членове на една вечерна сбирка. Всеки Кнубел си има определен отличителен символ – плетен чорап, глава лук, дървен пумпал или коркова тапа (на снимката долу). Чорапът произлиза от факта, че Rote Funken били бедни войници, които също трябвало да плетат много. Лукът бил засяван много често в този район и представлявал един прост, но много обичан хранителен продукт. Така нареченият “дилдоп” е малък дървен пумпал, с който Rote Funken забавлявали децата на улицата. Корковата тапа пък е символ на това, че те с удоволствие си пийвали. Всеки от тези четири предмета бива закачен на дървената сабя и е неотлъчна част от нашата униформа.

Отличителните знаци на четирите „роти“ на Rote Funken – плетен чорап, глава лук, пумпал и коркова тапа. В средата на стъклописа се вижда танцовата двойка на сдружението.

Имате ли специални задачи, които всеки от вас трябва да изпълнява?
Ние имаме така наречения Кнубелски живот. Това означава, че всички членове на един Кнубел се срещат по веднъж в месеца. Аз съм от първия Кнубел. Така ежемесечно се събираме на вечеря с ястия и бира в Юлепооц (“Улрепфорте” на кьолнски диалект; Улрепфорте е една от портите на средновековната градска стена в Кьолн и бива дадена като главна щаб квартира на Rote Funken след Втората световна война, Бел. р.). Поради сегашната мащабна реставрация на сградата и корона-пандемията подобни срещи не се провеждат.

Ежемесечните срещи на всяка от четирите „роти“ на Rote Funken се провеждат в голямата старинна трапезария в Улрепфорте.

Кога започва карнавалният сезон за вас?
Така наречената “Сесия” започва още на 1.11., деня на Вси Светии. Всички заедно отиваме на гробището Мелатен (намира се директно в града и подобно на парижките Монмартр или Монпарнас е красиво и като място за разходки; там са погребани повечето от важните и известни личности на Кьолн, Бел. р.). Там имаме гробница за починалите Rote Funken и по този начин им отдаваме почит. Това е и първият път, в който се събират абсолютно всички членове. За първи път с нашите “Крецхен” (специални карнавални шапки, Бел. р.) сме от 11.11., когато се събираме на площада на Червените искри в Стария град на Кьолн. Така всички заедно откриваме карнавалния сезон. От този ден нататък ходим на различните ни сценични изяви, събития и т.н.

Как протича програмата ви при една сценична изява?
Когато Rote Funken са на сцената, процедурата е една и съща. Един по един се подреждаме на сцената – тъй като сме близо 150 човека, това може да трае около 20 минути. След това изпълняваме нашия традиционен танц, наречен “Вибелн” (също известен под името “Щипефьотше”. При този танц Rote Funken стоят по двама, леко приклекнали и с опрени един на друг гърбове, и движат дупетата си в ритъма на музиката (1), Бел. р.) (на снимката долу). Това отново е персифлаж на военните от преди 200 години. След това идва танцът на Марийхен (умалителна форма на Мария, Бел. р.), отново един танц на Червените искри, още един танц на Марийхен и тогава се изнасяме от сцената.

Декоративните фигурки на лампионите в подземните помещения на Улрепфорте представят различни части от дейностите на Rote Funken. В дясно например са двама войника, които изпълняват традиционния танц „Вибелн“.

Когато не сме наети, а ние самите организираме събития (а това се случва по 12-13 пъти по време на Сесията), имаме и един литературен четец и ангажираме музикални изпълнители и други артисти. Тогава програмата е напасната на публиката, която ни очаква. За гала-празненството в карнавалната събота например тя е по-различна от тази за едно истинско, традиционно кьолнско парти с изцяло кьолнски песни и вицове на местния диалект, или пък за новото ни парти, което стартирахме в началото на 2020-та година. За него ангажирахме специално известен диджей с идеята да представим Червените искри на по-младата публика на възраст между 18 и 30 години, която може би не е запозната с традициите на карнавала.

Ти спомена танца на Марийхен. Кой още принадлежи към вашето сдружение?
Ние имаме една официална танцова двойка. Към нея се числи танцовият офицер, който в повечето случаи е външен, професионален танцьор с опит в карнавалните среди. Последният офицер беше на служба при вас в продължение на 13 години. В началото на 2020-та постът беше поет от Флориан Горни. С него танцува така наречената Функе-Марийхен. Това сега е Юдит Гервинг, която е от 2017-та година с нас и е единственият член от женски пол в нашето сдружение. Ние сме една чисто мъжка общност.
Също така имаме и една ездаческа група, която взима участие с нас най-вече по време на шествието за Розенмонтаг. Към това можем да прибавим и детската ни група, в която членуват деца на възраст между три и 14 години. Те също носят подобни като нашите червено-бели униформи, изпълняват един специален танц и вървят с нас на уличните паради.

Танцовата двойка на Rote Funken по време на огромното тържество, което сдружението всяка година организира в карнавалната събота на централния Кьолнски площад Ноймаркт (2020)

Двамата са неотлъчна част и на шествието на Розенмонтаг (порта Северин, 2020)

С вас винаги е и един оркестър. Музикантите му също ли са Червени искри?
При всички наши сценични изяви имаме музикален съпровод. Било то в Кьолн, някъде в Рейнланд или при някое специално събитие в чужбина – живата музика винаги е с нас. Музикантите са като част от нашата група, но не са нашият собствен оркестър, а отделно регистрирано дружество – THC Köln-Kalk-Humboldt (Tambour und Hornisten Club) von 1924 e.V. Те са нашият партньор от 40 години насам и носят нашата униформа.

Музикалният оркестър, който придружава Rote Funken при всяка тяхна публична изява (Розенмонтаг, 2020)

Апропо униформа – къде се шият вашите?
Всяка една е по поръчка и ръчно изработена. Междувременно имаме три шивашки ателиета, които притежават нашата кройка. Малките ни шапки са по стандартно производство, шити са по универсалните мерки за шапки. Но самата униформа, бялата риза и т.н. се поръчват и плащат от всеки член на сдружението. Цялата униформа струва около 1500-1800 евро. Пушката, сабята, а понякога и шлемът могат да ти бъдат завещани, когато например някой Roter Funk се оттегля от активната си сценична кариера.

Униформите на всички членове на Rote Funken се пазят в Улрепфорте.

Rote Funken в техните сияещи, червено-бели униформи по време на шествието на Розенмотаг (2020)

Едно море в червено-бял цвят „залива“ Северинщрасе по време на Розенмонтаг (2020)

Разбирате ли се добре с останалите традиционни корпуси или има едно такова безкрайно съперничество между вас както между градовете Кьолн и Дюселдорф?
С ръка на сърцето мога да кажа, че всички, които носят тази или някоя подобна униформа, просто се уважават и подкрепят. Когато се съберем всички, например по време на така наречения Звезден парад в Стария град в Кьолн, и след това отидем по кръчмите да празнуваме, винаги вдигаме наздравици заедно. В крайна сметка е все едно към кое сдружение принадлежиш. Всички трябва сме по един начин луди глави, за да се занимаваме с тази дейност и да хвърляме толкова пари, труд и лично време за нея.

Rote Funken действително дават и жертват много от себе си. Кои са за теб най-хубавите моменти свързани с карнавала?
Особено хубаво е, когато карнавалният сезон вече е започнал и например пътуваш облечен в униформата си в трамвая към някое събитие. Хората веднага разпознават кой си, ние сме част от Кьолн, а Кьолн живее за своя карнавал. Особено интересно е, когато ни срещнат хора, които от поколения живеят тук. Виждаш как наистина се вълнуват и радват: “О, вече започва Фастеловенд!” (“Карнавал” на Кьолнски диалект, Бел. р.) и искат да се снимат с нас. Но най-трепетните моменти за мен лично са, щом след някоя сценична изява се разделим на групички и се разпръснем по кръчмите из различните кьолнски квартали. Тогава аз също мога спокойно да се забавлявам, да пея и празнувам карнавала с всички останали. В естествена атмосфера, далече от сцената на което и да било наше събитие. Това е велико и много важно усещане за мен!

Весело настроение по време на съботното шествие на Rote Funken (Ноймаркт 2020)

Йонас (в ляво) в пълното снаряжение на Rote Funken (Ноймаркт 2020)

Благодарим сърдечно на Йонас за времето, което отдели за нашето интервю и за тура в щаб квартирата на Rote Funken в Улрепфорте. Специални благодарности също и на дружеството Die Kölsche Funke rut-wieß vun 1823 e.V.“ за възможността да посетим и заснемем техните помещения. За нас беше изключително интересно да се запознаем  с още един аспект от дългата история на Кьолн. Това определено ни сближи още повече – нас ими-тата от България и нашия дом в Германия!

Продукция: © 2021 ASPEKTA
Текст: Ана Бързакова
Фотограф: Владислав Терзиев


(1) https://www.karneval.de
(2) www.koeln-lese.de/index.php?article_id=152#:~:text=Die%20Zahl%20Elf%20ist%20eine,nur%20im%20Datum%20zu%20finden

Ana Barzakova
Latest posts by Ana Barzakova (see all)