Ние, българите в Кьолн

На една малка университетска сцена в Къолн могат да стъпят големи артисти. Преди няколко дни в трета аула се пренесохме в малка България с представлението на Влади Априлов и Васил Василев – Зуека ,,Ние, българите“, на което се радваха стотици зрители. Всичко това се осъществи под организацията на клуб Будители и FaceBulgaria. Поплакахме и се посмяхме заедно на истините за нас самите, които всички ние знаем и от които много ни се иска да избягаме. Било то в друга държава, в масов хейт или в тотално неглижиране на случващото се в родината ни… А самите актъори споделиха и още някои свои виждания след края на спектакъла.

Какво е чувтството да играеш извън родината и по-специално тук на кьолнската сцена?

Зуек: Кьолнскта сцена за нас е българска сцена. Защото играем пред българи, дали сме от Кьолн или от Лас Вегас няма значение. Усещането е приятелско, като че сме сред хора, с които се познаваме от години.

Влади: Този сезон сме посетили 49 града в цяла Европа и в Америка. Това, което казва Васил, е много правилно, ние играем на българи в чужбина и най-важното е, че те са хубави хора и за нас е удволствие да ги разсмеем и разплачем. На много места ни казват будители и на нас заради емоциите които будим, за това, че нещата не са такива каквито на нас се иска да бъдат. Проблемът е, че ако искаме да се променят, трябва да се напънем всички да осъществим тази промяна.

Наистина всичо беше колкото смешно толкова и тъжно. Кое според вас е най-тъжното и най-смешното в това представление?

Влади: Когато решихме да направим нещо за българите в чужбина, защото в България не играем, решихме да играем сатира, защото искаме да говорим с хората, а именно този жанр го позволява. Много неща от тези, които разказваме вълнуват хората. Те са избрали да живеят в чужбина , защото много неща ги дразнят в родината и най-лесният начин е да намерят препитание в другаде. Животът на българина е много смешен, но и много тъжен заради всичко това, което преживяваме. А българинът има и тежка историческа съдба. Хората по света са намерили начин да се оправят. Когато в Германия не са имали още канализация, ние сме строяли дворци, школи , а сега? Това е обидно. Това е най-тъжното, но и най-смешното, защото сме голямата работа, но не можем да си направим добър живота.

С една дума настоящето, което не сме успели да доизградим така, че да живеем добре, е едновременно и тъжно, и смешно, и обидно.. Добре де, но българинът със сигурност се е променил в някои отношения за изминалите години. Вие виждате ли такава промяна и каква е тя, било то положителна или отрицателна?

Зуек: Аз цял живот съм гледал по-генерално на нещата. Не мисля, че българинът се е променил откъм манталитет. Но са се променили други неща – образованието е по-лошо, комуникиренето – човек с човека – на практика го няма , говоря за уважението, на което ние сме възпитани към учители, родители, и него го няма, сега има нахалство, непочтеност, има завист. Една от чертите, която ни погубва е завистта, казват, но аз имам своя теория, че човек става неуправляем тогава, когато е материално недобре. Тогава започват други процеси на оцеляване като в джунглата, които те карат да съхраниш себе си и семесйството си. В такава една среда е нормален процес, но не е нормален на фона на 21 век. Няма как в днешно време българинът да получава толкова малко пари. Ако българите получаваме повече прави, ще си живеем много по- добре и от германците.

Влади: Най-гадното е , че забравихме да се уважаваме и да се ценим, има нихилизъм към успехите на другите. Не можем да сравняваме хората сега с хората от историята, които са допринесли България да я има на картата.. Но това са много сложни приказки, ще споделя нещо по-просто: Жена ми преди два дена се прибира много разстроена. В метрото се е возила до някакво момченце, което яде бисквити , то изпуска едната и я стъпква по пода , тя му прави забележка, че това не е прилично… И майката и сестрата скачат срещу нея, още малко ще я набият. Всичко в метрото мълчи, никой не се опитва да я защити, на никого не му прави впечатление… Това е ужасно… У нас няма ред.

След всичко това което казахте по отношение на не лекия живот в България няма как да не попитам.. смятате ли, че най-правилното решение, за да има българинът по-добър живот, е да напусне родината?

Зуек: Това е много гаден въпрос

Не по-гаден от това, което се случва..

Зуек: Аз съм на 57. Имам дете в първи клас. Искам да му дам добро бъдеще. Милионер съм на почитатели у нас, но там не мога да му дам този живот, който заслужава…

Влади: Това са тежки думи, че намираш решение, като напуснеш родината си. Защото човек иска да се чувства добре. Ние можем да живеем извън България и пак да си я обичаме. Толкова хора искат да се връщат и съм сигурен, че ако у нас имаше нормално здравеопазване, образование, съдебна система те нямаше да бягат навън. А ние сме граждани на света, границите са отворени.

Още по-обезкуражаващо е, че има много хора, които имат таланта, имат потенциала, способни са да порменят нещо… но са задушени от всичките тези обстоятелства – политика, битовите условия, неоценяването на талантите им и така нататък. В един момент човек губи кураж и спира да се развива. Когато строяли катедралата в Шартр питали работниците какво правят . Първият казал: ,,Аз пренасям камъни.“ Попитали втори, той отговорил: ,,Аз си изкарвам хляба“. Попитали трети : ,,Аз строя катедрала.“, отговорил той. Какъв съвет бихте дали към младите хора, които трябва да изградят бъдещето, да не остават в плен на невежеството , ограниченото мислене, да се борят да построят своята църква, това , което вярват, въпреки камъните на живота и да не мислят само за парите?

Зуек: Всеки според собственото си образование ще реши къде, как и по какви правила да живее. Не мога да давам съвети, всеки си има достатъчно голяма глава. В България машината не работи. Сменете системата, разберете как се сменя и я сменете. Аз се уморих..

Влади: По принцип трябва да се опита от всичко в този живот и да се носят камъни и да се работи и да се строят катедрали. Какво са правили старите българи? – изпращали са младите в чужбина да крадат занаята, за да се върнат после в България да го реализарат. Тогава за един кратък период ставаме първа в Европа по икономичко развитие и втора по слеско стопанство държава, след това всичко през комунизма тръгва надолу. А днешните българи искат да получават пари, но не им се работи. И може би трябва да се върнем към носенето на камъни. Но тук не носим камъни, просто трима се държат за един камък, а шефът прибира парата и си строи собствена катедрала на вилата. Ако има някакво разрешение за тази държава то ще дойде от вас, младите. Вие нямате тези вериги от миналото, които ни дърпат надолу. И вие сте грамотни, умни, като еврпейците. Трябва ви според мен повече амбиция и желание да докажете себе си и след това да направите нещо за малката ни България.

Дали младите наистина имаме ,,достатъчно голяма глава“, за да разберем как се сменя машината наречена държавна политика? Дали е достатъчно просто да се върнем или просто да си тръгнем – отговорите не са еднозначни. Ние, българите, си оставаме българи навсякъде. Но от нас зависи що за българи сме и ще бъдем пред себе си, пред родината и пред света.

Благодарим за интервюто!

Фоторепортаж от представлението