На театър с Тина

Едно от предимствата да живееш в град като Кьолн е възможността да се потопиш в много и различни култури. Така направи и Христина Нинова, която упражнява испанския си по доста необичаен начин – участвайки в испаноговоряща постановка. Тина ни разказа за едно необичайно изживяване, за езика на тялото, както и за импровизацията на сцената и в живота.

Как ти хрумна да участваш в испаноговорящ театър?
Идеята тръгна от там, че търсех начин да продължа да упражнявам испанския си. Испански научих в Испания по време на Еразъм семестър, там се запознах и с бившия си приятел – испанец. След раздялата ни испанският вече не беше част от ежедневието ми и ми липсваше. И така започнах да търся възможност да продължа да го говоря, но не в езикови курсове, а по-скоро нещо алтернативно. Също така бях в търсене и на ново хоби, както и на начин да се запозная с нови хора. И къде другаде ако не във фейсбук да се появи тази възможност – съвсем случайно попаднах на страницата на Mehrsprachentheater Köln (многоезичен театър Кьолн, бел. ред.). Те предлагат курсове и за начинаещи, в които ти дават възможност да усетиш театралното изкуство и да видиш дали това е за теб или не. Една от идеите на тези курсове е именно упражняването и ученето на чужд език, но в съвсем друга обстановка.

Беше ли се занимавала с театър преди това?
Oбичам да ходя на театър, но никога не си бях помисляла, че самата аз мога да играя на сцената.

Не е ли тогава твърде голямо предизвикателство – ново занимание, че и на чужд ежик?
Предизвикателсвотo e голямо, особено ако не владееш езика добре. Ако се чудиш постоянно дали казваш правилната дума и как я произнасяш, губиш контакта със сцената и с нещата, които се случват там. Владеенето на езика определено е предпоставка.

Колегите ти от театъра от кои страни са?
Около 50 процента са испанци на моята възраст, млади хора (смее се, бел. ред.) на около 35. Останалата част са латионоамериканци, имаме две момичета от Мексико, една колумбийка, един парагваец. Всъщност аз и още един бразилец сме единствените, на които испанския не ни е майчиния език.

Бразилеца да го броим ли въобще?
(смее се, бел. ред.) Той е живял в Испания и испанският му съответно е доста добър. Интересното е, че от самото начало химията между участниците в курса се получи и се почувствах бързо на правилното място.

Как реагираха останалите на факта, че си българка? Имаше ли интересни коментари?
Този път аз внесох екзотиката! Определено им беше интересно какво прави българка в театрален курс на испански. Чувах коментари, че ние българите говорим много езици и то много добре. Всички бяха много любопитни.

Мислиш ли че езикът на тялото е свързан с езика, който говорим? Ти щеше ли да играеш по различен начин ако театърът беше на друг език, на български или немски? Често жестовете ни дори са свързани с езика, който говорим.
Една голяма част от подготовката на театралната постановка e свързана с изграждането на ролята ни, с така наречената „трансформация“. Упражняваме се и развиваме образа, който играем чрез жестовете му, начина по който се движи и говори. Досега не ми е направило впечатление езикът на тялото да има голямо значение в този процес. Може би това се дължи на факта, че повечето живеем отдавна в чужбина и сме се напаснали. Има едно сливане на жестове и начин на изказ, губим предства за това, кое е типично за определена култура.

Кое тогава е най-голямото предизвикателството за теб в този проект?
Още от самото начало и продължава да бъде – именно импровизацията в театъра. Аз съм от хората които обичат да планират. И изведнъж на сцената се оказва, че е най-добре да импровизираш, просто да действаш и да си, без да мислиш. Точно в такива моменти се раждат най-хубавите реакции, от спонтанността. Коства ми усилия да изключа мозъка и да се пусна по течението.

Разкажи ни за постановката.
Идеята беше ние в групата да изберем тема, която ни интересува и изхождайки от нея – да изберем и постановката. Търсенето продължи седмици наред, накрая се спряхме на темата „страх“. Тема, която вълнува всеки по един или друг начин. Нашата режисьорка намери пиесата на Федерико Пойери, аржентинец. Пиесата е съвсем нова, миналата година е показана за пръв път на сцената. Много е поетична, абстрактна, огледало на съвременното общество. Сливат се реалност и абсурд, толкова много актуални теми биват представяни, че най-добре да се гледа няколко пъти, за да не убегне някой детайл. В началото и в края ще включим и нашите лични страхове и ще се опитаме да интегрираме и публиката.

Датите на постановката ¡No maten al pianista! (Не убивайте пианиста!, бел. ред.) са 08.12, 13.12., 14.12 в Studio 11. За повече информация и резервация на билети: www.theatro-koeln.de

Продукция: © 2019 ASPEKTA

Текст: Павла Ралчева
Фотограф: Владислав Терзиев

Pavla Ralcheva
Latest posts by Pavla Ralcheva (see all)