Тази година Германия празнува важен юбилей. 30 години от падането на Берлинската стена, 30 години без граница между Изтока и Запада в страната. На 9-ти ноември 1989 г. Гюнтер Шабовски, тогавашен секретар на Централния комитет по информация при Германската единна социалистическа партия в ГДР, обявява на една интернационална пресконференция в Източен Берлин новите правила – границата е отворена. Моментално.
С това събитие преди 30 години се промени не само Германия, но и цяла Европа. След него последваха масови протести, смяна на правителства, падането на Желязната завеса в целия Източен блок. Включително и в България.

Д-p Андрей Ковачев, ръководител на българската делегация в Групата на Европейската народна партия (ЕНП) и заместник-председател на Групата на ЕНП, като специален гост на форума в Кьолн

В рамките на празненствата по случай тазгодишния юбилей в Германия на 14-ти ноември се състоя дискусионният форум “Bridge to Freedom” в институт Лев Копелев в град Кьолн. Под мотото “30 години след падането на Желязната завеса да се учим от миналото за бъдещето” това събитие напомни за промените, настъпили в България и Германия.

Улф Георгиев, председател на Немско-българската родителска инициатива “Ян Бибиян” (гр. Мюнстер), открива форума в институт Лев Копелев Кьолн

Събитието се водеше от Улф Георгиев, председател на Немско-българската родителска инициатива “Ян Бибиян” (гр. Мюнстер) и съорганизатор на форума. Целта на този дискусионен форум, споделиха той и неговата съпруга Румяна Георгиева, директор на БНУ “Ян Бибиян” и съоснователка на инициативата, е да помогнат на България да получи нужното внимание като бивша членка на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и една от държавите зад Желязната завеса. „Тъй като България не беше спомената никъде както тази година, така и предишните“, отбеляза Георгиев. Ако въобще са се състояли информационни събития като това в Кьолн, то те са били организирани от неправителствени организации с помощта на германски културни институции. В тази връзка Георгиев си пожела за в бъдеще също помощта и на българските политически и културни институции при организацията на подобни мероприятия.

Журналистката Райна Бройер представя документалния си филм “Бягство през братска страна – среща след повече от 30 години” (Дойче Веле)

Една от гостенките на вечерта в институт Лев Копелев беше Райна Бройер (гр. Бон/София), която работи като журналист на свободна практика. Тя представи документалния си филм “Бягство през братска страна – среща след повече от 30 години”. Тази продукция на Дойче Веле проследява от една страна разказа на Юрген Кюрулик,  бивш гражданин на ГДР, който през октомври 1988 г. заминава на почивка в Слънчев бряг, планирайки от там да избяга през българо-турската граница на Запад. От другата страна на историята стои Стоян Тодоров (измислено име, бел. ред.), който по това време е бил граничен войник и арестувал Юрген при опита му да премине изключително строго пазената граница. Филмът представя тяхната втора среща – на същото място, на което се е състояла и първата, но 31 години по-късно и без тежестта на Желязната завеса.

Росица Байрактарски, ръководител на Българско неделно училище към Немско-българското културно сдружение “Аз Буки Веди” Кьолн, с няколко въведителни изречения за филма на Райна Бройер

“Един филм за две човешки истории, които са се преплели в една”, така Росица Байрактарски, ръководител на Българско неделно училище към Немско-българското културно сдружение “Аз Буки Веди” в град Кьолн, представи филма на публиката. Режисьорката Райна Бройер е открила историята съвсем случайно – докато е изследвала немски документи на Щази, тя е попаднала в тях на името на българския граничар. Останалите имена били зачеркнати, както е типично за повечето запазени Щази-документи. Така интересът на Бройер бил разбуден. Работата по този 30-минутен документален филм й е отнел цели три години. “Трябваха ми две години и половина за цялото решерше и половин година за снимките и постпродукцията”, ни разказа Райна Бройер. Но с добър резултат – филмът разказва тази вълнуваща история, която е много лична, но и представителна за тогавашното репресивно време.

В Кьолн софийският разследващ журналист Христо Христов изнесе лекция на тема “Оперативни мерки на службите за държавна сигурност на ГДР и България в Западна Германия (1949-1989)”

Като продължение на темата за масово наблюдение и репресия по време на комунистическия режим през втората половина на 20-ти век беше и лекцията на Христо Христов (гр. София), който присъства на форума в Кьолн като почетен гост. От 25 години Христов работи като разследващ журналист, писател и активист. Той е и основателят на уебстраници като desebg.com, agentibg.com, pametbg.com и на фондацията “Истина и Памет”. За неговата изследвания и разработка на българската история е получил гражданско отличие на Европейския парламент през 2014 г.

Христо Христов в институт Лев Копелев Кьолн, в ляво Райна Бройер като преводач на  лекцията на Христов от български на немски

В неговата лекция “Оперативни мерки на службите за държавна сигурност на ГДР и България в Западна Германия (1949-1989)” Христов представи един обширен поглед върху сътрудничеството между двете служби. Според неговите данни подписаният през 1967 г. договор между тях е първото споразумение за сътрудничество между две държави от Източния блок – подобен договор между България и КГБ бива сключен чак пет години по-късно. От 1974 г. договорът бива променен на безсрочен. Целите на тази взаимодейност са пропаганда, дезинформация, шпионаж в НАТО, масово наблюдение и разбиване на всички възможни пътища за бягство през България на Запад, както и съвместната борба срещу тогавашните главни врагове Съединените Щати, Великобритания и страните-съседки на България Турция и Гърция. С голямo въодушевление Христо Христов изброяваше множеството факти, които той е събирал години наред, за десетилетията преминали под тежката ръка на комунистическия режим. А с подкрепата на   д-р Андрей Ковачев, ръководител на българската делегация в Групата на Европейската народна партия (ЕНП) и заместник-председател на Групата на ЕНП, кйто също присъстваше на форума, се е преборил успешно истината около комунистическия режим да влезне в учебниците по история.

Христо Христов в Кьолн

През пролетта на 2020 г. ще излезе новата книга на Христо Христов. Тя ще разглежда опозиционните движения през 45-те години комунистически репресивен режим в България. В нея Христов изброява и описва единадесет различни вида съпротива, с които иска да опровергае разпространения по цял свят мит, че България е била верният, безгласен сателит на СССР. “Защото когато говорим за жертви на комунизма, става въпрос за всички, без значение тяхното социално положение, пол или религиозни възгледи”, сподели българският журналист. “Поради тази причина ще направя всичко възможно”, – добави Христов, ”– тази книга да бъде преведена на колкото се може повече езици и да достигне до колкото се може повече хора.”

Байрям Гета споделя преживяното като български мюсюлманин по време на комунистическия режим

Улф Георгиев (вдясно), Байрям Гета и Росица Байрактарски (вляво) по време на подиумен разговор

Един от преките потърпевши от комунистическия режим също беше поканена като гост на форума. Байрям Гета (обл. Благоевград/гр. Гютерсло) разказа в интервю с Улф Георгиев как неговото мюсюлманско семейство е било третирано от управляващата партия през 80-те години на 20-ти век. По време на комунистическата репресия всички видове малцинства са били дискриминирани и техните традиции са били потискани. От това време произлиза и терминът “Голямата екскурзия”, който е криел силовото изселничество на български мюсюлмани в Турция. Фактът, че те от поколения са живели в България и нямат нито роднини, нито домове в съседната страна, е бил игнориран тотално. Първоначално е била стартирана държавна кампания за преименуването на всички, принадлежащи към това малцинство. Съпротивилите се да приемат новото си българско име били изпращани в затвор или в работни лагери. “Всеки от нас имаше две имена и покрай това и две идентичности. За нас децата едното име беше използвано вкъщи, а другото официално в училище”, разказва Гета. “Трябваше през цялото време да внимаваме да не кажем в двора погрешнотo, турско име, за да не бъдем наказани.” Семейството на Гета трябвало също да напусне България и да прекара няколко години в непозната Турция. Байрям Гета живее от 2012 г. в Германия и кара всяка събота децата си близо 200 км в българското неделно училище в Мюнстер.

Организаторите заедно с гостите на дискусионния форум в Кьолн

Нашият екип благодари сърдечно на всички организатори за информативната вечер, изпълнена с толкова много исторически факти и емоции – Немско-българската родителска инициатива “Ян Бибиян”, Немско-българското историческо сдружение “Памет” (гр. Мюнстер), Немско-българското културно сдружение “АзБукиВеди” (гр. Кьолн), институт Лев Копелев и почетния консул на Република България в провинция Северен Рейн-Вестфалия.

Продукция: © 2019 ASPEKTA

Текст: Ана Бързакова

Фотограф: Владислав Терзиев