В интервюто ни тук Йонас Вармбрун разказа изключително много интересни неща за това какво е да си Roter Funk (член на „Die Kölsche Funke rut-wieß vun 1823 e.V.“. – накратко „Rote Funken“ (или „Червените искри“ на български), които са най-старият традиционен корпус на Кьолнския карнавал, Бел. р.). 

Rote Funken по време на техния “Funken Biwak” на площада Ноймаркт в Карнавалната събота (2020г.)

Но нека да добавим и няколко бързи любопитни факта за кулминационната карнавална седмица в нашия град:

“Kьолнският карнавал” е вече отдавна етаблиран термин в световен мащаб и нека само някой да посмее да извика “Хелау”, а не “Кьоле Алааф” в този град! (“Кьоле Алааф” или просто “Алааф” е карнавалният поздравителен повик в Кьолн. Произлиза от “Кьолен ал ааф”, което преведено от Кьолнски диалект означава нещо като “Кьолн над всичко” (1). “Хелау” пък се употребява в други немски градове като например Дюселдорф, който се намира само на 40 км северно от Кьолн, Бел. р.) 

Така нареченият “Пети сезон” започва всяка година на 11-ти ноември (11.11.) в 11:11ч. и празненствата продължават до 40 дни преди Великден, когато е най-важната карнавална седмица. Пред и в кръчмите из целия град, в малки и големи зали, както и на купони вкъщи всички се люшкат в ритъм с музиката, танцуват, пеят и пият. 

Тази кулминационна карнавална седмица започва с Вайберфастнахт (“Weiberfastnacht” или “Wieverfastelovend” на Кьолнски диалект, Бел. р.) – четвъртъкa, в който предимно празнуват жените. Карнавалният петък започва в 18ч. в Стария град с т.нар. “Звездно шествие” (“Sternmarsch der Kölner Veedelszöch”), в което взимат участие както всички традиционни корпуси, така и Кьолнският Драйгещирн (“Kölner Dreigestirn”, което произлиза от “drei Sterne” (три звезди). Това са принцът, селянинът и девицата, които са официалните регенти на карнавалния “народ”, Бел. р.). В събота в града се организират малки квартални шествия, преди обед на площада Ноймаркт е голямото празненство “Funken Biwak” на Rote Funken (на снимките долу), а вечерта се състои голямото т.нар. “Шествие на духовете” (“Geisterzug”), където всички са облечени в тъмни, зловещи костюми. То бива последвано от т.нар. “Ученическо и квартално шествие” (“Schul- und Stadtteilzug” или “Schull- und Veedelszöch” на Кьолнски диалект, Бел. р.) в неделя, в което вземат участие 53 Кьолнски училища и 54 квартални неофициални сдружения и карнавални групи (2). 

Кулминацията на карнавала идва в понеделник – това е шествието на Розенмонтаг (“Rosenmontagszug”, в превод “Понеделникът на розите”, Бел. р.). Дължината на трасето му е 7,5 км, то трае цели пет часа и това го прави най-голямото карнавално шествие в Германия! (също на снимките долу) Както пеша, така и на кон или в специално украсени камиони на Розенмонтаг вземат участие 12.000 човека. По цялото трасе те раздават на зрителите около 300 тона сладки и шоколади, 300.000 т.нар. Щрюсйер (“Strüßjer” на Кьолнски диалект за Blumensträuße (букети цветя), Бел. р.) и други малки подаръчета (3). За да е винаги актуална, декорацията на камионите (често с фигури-карикатури на политическа тематика) за това шествие се сътворява всяка година ръчно. 

След изтощителния понеделник идва т.нар. “Теменужен вторник” (“Veilchendienstag”), на който могат да бъдат гледани последните квартални шествия. Вечерта след 22ч. празнуващите тълпи се събират пред определени кръчми и на различни площади в кварталите за т.нар. “Изгаряне на Нубела” (Nubbelverbrennung). Нубелът е сламена кукла в човешки ръст, която е закачена над входната врата на много кръчми по време на карнавалната седмица. Тя символизира всички грехове, които карнавалистите са направили по празненствата през последните дни и седмици, и затова тази вечер тя бива свалена и изгорена под съпровода на карнавални песни (3). С една последна бира карнавалният сезон бива затворен и надивялите се, но вече пречистени души могат да преминат от сряда или т.нар. „Ашермитвох“ към постите за Великден.

За всички, които се запитаха кои са традиционните корпуси на Кьолнския карнавал, ето и списъка с деветте корпуса подредени по годината на създаването им:

• Kölsche Funke rut-wieß von 1823 e.V. (Rote Funken)
• Blaue Funken Kölner Funken Artillerie 1870 e.V.
• Ehrengarde der Stadt Köln e.V. 1902
• Kölner KG Nippeser Bürgerwehr 1903 e.V.
• Bürgergarde „blau-gold“ von 1904 e.V.
• Prinzen-Garde Köln von 1906 e.V.
• Altstädter Köln 1922 e.V.
  
• K.G Treuer Husar blau gelb von 1925 e.V. Köln
  
• Reiter-Korps Jan von Werth e.V. 1926

Подробности около едно от тези дружества – Rote Funken, както споменахме по-горе, ще намерите в интервюто ни с Йонас тук. А пък ако обичате Кьолнския карнавал и Rote Funken, но нямате възможност да членувате в дружеството, то тогава можете да се присъедините към техния фен-клуб “Die Funkefründe” (от Кьолнски диалект “Приятелите на Искрите”, Бел. пр.). Тук няма никакви ограничения във възрастта, пола и т.н. Всеки е добре дошъл!
https://rote-funken.de/die-funkefruende-fanclub

Продукция: © 2021 ASPEKTA
Текст: Ана Бързакова
Фотограф: Владислав Терзиев

(1) https://www.karneval.de
(2) https://www.koeln.de/tourismus/karneval/highlights/schull_und_veedelszoech_519026.html
(3) https://www.koeln.de/tourismus/karneval/highlights/rosenmontagszug_519031.html

Фотогалерия: Rote Funken по време на техния “Funken Biwak” на площада Ноймаркт в Карнавалната събота (2020г.)

Фотогалерия: Rote Funken на шествието на Розенмонтаг (2020г.)