Петя Лунд грабна интереса ми от момента, в който се запознах с нея на едно литературно четене в Кьолн. Защото Петя има една наистина нестандартна професия. Тя е с български произход, но живее от години в Германия. Сега е на 37 години, а вече има собствено, независимо издателство, основано през 2016-та година в Берлин и наречено “eta Verlag”. (От немски език: „Verlag“ означава „издателство“, бел. ред.) Също така нестандартна е и тематичната сфера – издателството е посветено на съвременната българска литература, а от две години и на литературата от други източноевропейски държави като Сърбия или Босна и Херцеговина. Произведенията са преведени професионално на немски език, подготвени стилно за печат и накрая разпространявани сред читателите в Германия и останалите немскоговорящи страни. Всичко това под крилото на Петя и “eta Verlag”.

Петя Лунд, основателката на издателство „eta Verlag“ в Берлин, като специален гост на „Literatursalon“ на 30-ти ноември 2019 в Бон.

“Die Sanftmütigen” (заглавие на оригиналното българско издание: “Кротките”, бел. ред.) на българския писател Ангел Игов, която е преведена немски език от Андреас Третнер, е първата книга в репертоара на Петя, която бе номинирана за Най-добър превод на Международния книжен пазар в Лайпциг 2020. Издателство “eta Verlag” щеше също да се представи със собствен щанд на панаира в Лайпциг през март тази година, както и на книжния пазар във Франкфурт. За саксонския град беше планирана вече и програма с литературни четения – тазгодишният книжен панаир трябваше да бъде посветен на литературата от югоизточна Европа. За съжаление обаче панаирът беше отменен поради разпространилата се корона-пандемия.

Заинтригувана от тази нейна дейност в книжния бранш, се запитах какво е подтикнало Петя да създаде собствено издателство в ново избрания си дом Берлин. Каква е нейната житейска история?

Петя завършва Софийската немска гимназия през 2002-ра година. След много кратък престой в Констанц, тя заминава за Кьолн, където следва и през 2009-а година получава магистърска степен с главна специалност Наука за Театъра, Киното и Телевизията в тамошния университет. Следва преместване в Берлин заедно със съпруга и двете й деца.

В интервюто ни тя разказа как е поела по нелекия път на един издател и какво се крие зад тази професия.

Петя, как реши да се занимаваш с литература?
Винаги съм чела белетристика с удоволствие. В гимназията литературата беше моят главен предмет. В Кьолнския университет вторият ми предмет беше Славянска филология. Оттам тръгна и моята страст към превода. След като се преместихме в Берлин, работих като текстов и симултантен преводач. Така бях наета да превеждам по време на Книжния панаир в Лайпциг, където за първи се запознах отблизо с книжния бранш. По време на панаира превеждах на литературни четения с български автори, които пък от своя страна търсеха издателства за своите творби в Германия.

Репертоарът на „eta Verlag“. През 2020-та година ще излязат още няколко нови произведения от България и други източноевропейски държави.

Така ли се роди идеята да създадеш издателство за българска, а вече и за източноевропейска литература в Германия?
След като работих известно време с българските автори като преводач, ми стана ясно, че те нямат големи шансове да бъдат взети под опеката на някое немско издателство. В Германия, а и не само тук, България не е сред най-известните държави. Интересът към страната ни не е особено голям. След дълго изследване започнах да мисля дали и как аз бих могла да създам едно издателство, с цел да дам глас на авторите и авторките, които с удоволствие чета и които смятам за особено важни в днешно време. И ето ни днес тук!

Ти живееш и работиш в Берлин. Беше ли важен градът при вземането на това решение?
Берлин като град, с неговия необятен океан от възможности, ме подтикна и инспирира изключително много за това решение. Това издателство в тази му сегашна форма най-вероятно не би съществувало в някой друг град. На друго място надали щях да се осмеля да направя тази крачка.

Издателката Петя Лунд, организаторите и гостите на „Literatursalon“ в Бон.

Какво е значението на “eta”?
Тази дума има съвсем просто значение. Издателството трябваше да е кръстено съвсем по класически “Издателство Лунд” (по фамилното име на Петя, бел. ред.), но името беше вече заето. Така търсих още цяла вечност друго име и все не намирах нещо подходящо. Накрая махнах първата и последната буква от моето име и така се получи.

Как би описала профила на издателството ти?
При нас на първо място стоят висококачествени текстове. Те са не само великолепно преведени, ами от тях лъха едно много високо ниво – както оптически, така и на пипане. Повечето наши автори и авторки са вече известни в родината си. Някои са многократно награждавани, дори и в международен план. Темите ни са многостранни, но почти винаги разглеждат тежки и емоционални въпроси свързани с индивидуални човешки истории. И въпреки това тези истории представят универсалното. За мен лично е много важно да учим от и за себе си от всяка история, която си разказваме.

Как протича цялостният процес по създаването на една книга в твоето издателство?
Тук преводачите играят ключова роля. Хората, които превеждат от един не широко разпространен език, играят често и ролята на посредник. В смисъл, че те правят също предложения и пробни преводи (когато не става въпрос за български писатели и писателки), които след това обсъждаме заедно. Когато вземем решение, аз подготвям договорите, търся лектор или лекторка, който или която в най-добрия случай да говори езика, на който е написано произведението. Докато преводът тече, подготвяме дизайна на корицата и на самата книга. След лектората идва оформлението на страниците, след това отпечатването им и най-накрая дистрибуцията на готовата книга до издателството и до разпространителя на изданията. От там те биват разпределяни според поръчките по книжните търговски места. Аз се грижа за поръчките по интернет, както и за продажбата на книгите на панаири, литературни четения и всякакви други събития. 

При произведенията от други страни трябва да имаш голямо доверие на преводачите си. Как протича взаимната работа между вас и как би описала взаимодействието между преводач и писател?
Да, доверието е много важно. Понякога се случват и неразбирателства и неприятни ситуации, но това принадлежи към работния процес, както и към живота като цяло. Отношенията между преводач и писател са винаги изпълнени с уважение един към друг, тъй като за щастие на авторите им е ясно колко трудна и отговорна е задачата на преводача. За съжаление не всички други хора разбират това… Без преводачите литературата на би могла да съществува и е жалко, че не всички ценят този факт.

Имаш ли един постоянен екип от например преводачи, графични дизайнери и т.н., с които работиш често? Направи ми впечатление, че например кориците на последните ти книги са в уеднаквен стил. Как се стигна до това решение?
Нашият екип е много малък, но затова пък много качествен. С повечето преводачи, лектори и графични дизайнери развихме една много добра работна симбиоза. Към нас понякога се приесъеднияват и нови хора, но това се случва по-рядко, тъй като не се отварят нови работни позиции. Първите пет книги бяха оформени от различни дизайнери и хора на изкуството, но това не беше оптималното решение. С идеята да развием издателската ни програма с произведения от цяла югоизточна Европа дойде и правилният момент да променим дизайна и да етаблираме т. нар. корпоративен дизайн на издателство “eta Verlag”. Концепцията беше направена от берлинския дизайнер Щефан Мюсигброт, с когото много често и с голямо удоволствие работя. Според мен, а чувам това често и от други хора, тази наша стъпка беше много успешна.

Грета Ганчева, една от основателките на дружество SaloonY e.V. във Франкфурт на Майн, Петя Лунд, собственичка на издателство „eta Verlag“ в Берлин, и Дияна Иванова, организаторка на „Literatursalon“ в Бон. (от ляво надясно)

Имаш ли любимо произведение от издателския ти репертоар?
Да, но никога не бих го издала.

Ти движиш цялото издателство сама. Как се финансира един толкова обхватен проект?
Първата година сама финансирах всичко, от втората започнаха да идват малки финансови помощи, които помагат много. От тази година имам дори и една по-голяма субсидия от Европейския съюз, която ще улесни работата ни поне малко за следващите две години.

Сигурно трябва да бъдеш винаги на линия по литературни панаири и други подобни събития?
Да, всяка пролет имаме щанд на Книжния панаир в Лайпциг, през есента във Франкфурт и малко преди Коледа във Виена. Веднъж дори бях и на Книжния панаир в София, когато фокус беше литературата на немски език. (46-ият Софийски международен панаир на книгата се състоя между 11-ти и 16-ти декември 2018-та година под мотото “Четири страни – един език. Германия, Австрия, Швейцария, Лихтенщайн”, бел. ред.)

Би ли ни издала какви нови заглавия си запланувала за тази година? В каква посока ще се движи издателство “eta Verlag”?
Разбира се, това не е тайна. Очакват ни осем нови заглавия – три от България, две от Сърбия, две от Босна и Херцеговина и едно от Хърватска. Това са предимно романи и кратки истории, но трябва да има от време на време и поезия. Нищо че това ще е само една книга – “Der verpasste Moment” на Йорданка Белева от България. (Заглавието на български език е “Пропуснатият момент”, бел. ред.)

Ти се занимаваш с много различни проекти. Къде можем още да срещнем Петя Лунд?
Тази година също организираме “Cyrillic Sounds” в Берлин*. Това е един фестивал с различни събития, които са посветени на 24-ти май, деня на Славянската писменост и култура, но по обратен път. Не предимно за българи, а по-скоро за всички останали националности, които се интересуват от тази тема. Това ще бъде нашето трето издание. Както и предишните години то ще се състои от концерти, литературни четения и филмови прожекции. В нашия тийм сме пет човека, всички българи, които живеят в Берлин и в прекия смисъл на думата работят с букви. Ботьо Николчев е типограф, значи човек, който сътворява шрифтове. Аз правя книги, които са в повечето случаи предимно изпълнени с букви. Вера Траянова е филмова сценаристка. Ася Рачева е от осем години една от организаторите на фестивала “Days of Bulgarian Documentary Cinema in Berlin – BULDOC”, а Валерия Цветкова следва публицистика.

Освен това съм и активен член на съюза „Bulgarische Sprache und Kultur in Berlin e.V.“. Това е един съюз, в който сред всичко останало се преподава и български език на деца. Аз съм член на организаторския екип и съм всяка събота там с моите две деца.

© Cyrillic Sounds, Berlin

* Тазгодишният фестивал “Cyrillic Sounds – The Balkan Culture Sessions” ще се състои на 23-ти и 24-ти май. Поради трудната актуална ситуация всички литературни четения, концерти и филмови прожекции ще бъдат излъчени само онлайн. Те могат да бъдат гледани напълно безплатно на фестивалните канали във Facebook, Instagram и YouTube  през следващите 72 часа. За повече информация посетете www.facebook.com/CyrillicSounds.

Продукция: © 2020 ASPEKTA
Текст и снимков материал: Ана Бързакова