Явор Янакиев, (36г.) по-известен като 100 Кила, е български рап-изпълнител и музикален продуцент от Варна. Вече на сцената от над 15 години, той успява да се превърне в едно от най-разпознаваемите лица на хип-хоп културата в България.

Гостуването на 100 Кила в Кьолн на 2-ри ноември 2019 остави ярък отпечатък в съзнанието на неговите фенове в Германия. Рапърът разкри пред нашата медия своите най-големи страхове и най-дълбоки мисли. Откровеният Явор Янакиев коментира социалните проблеми на съвременното общество, сподели плановете си за предстоящия му абитуриентски бал, както и своята теория за това какво ще стане, aкo извънземни се появят на нашата планета.

Ето и ексклузивното ни интервю малко преди концерта му в Клуб E-Feld:

Често ли имаш участия в чужбина? Koe е любимото ти място до момента?
Честно да ви кажа не съм много често в чужбина, защото изисква адски много време, което аз го нямам. Но много ме кефи, когато ми се случи. Засега съм пял в Австрия, Белгия, Германия, Холандия, Гърция, САЩ… Навсякъде ми е добре, защото се срещам с хора, които са ми фенове. Това за мен е най-важното.

С какво са по-различни участията ти в чужбина от тези в България?
Със самото пътуване, със самата енергия на хората, които са дошли. Аз не съм често в чужбина и не се виждаме, така че те много искрено се радват. Това най-много ме впечатлява и интересува, защото аз съм тук, за да зарадвам хората, и щом видя усмивките на лицата им, моята мисия е изпълнена.

Разкажи ни някоя интересна случка от участията ти зад граница?
Интересните случки са много. Ако тръгна да търся конкретна, направо ще ми блокира мозъкът. Бях един месец в САЩ, където смених 12 града за 30 дни и интересните случки просто бяха във всяка една минута.

Възможно ли е човек да е патриот и извън България и какво е да си патриот в съвремения свят?
Разбира се! Примерите са страшно много. Патриотизмът се е превърнал в много измито понятие през последните години, защото всички взеха да са псевдопатриоти. В един момент си казваш, че може и да няма причина за какво да си патриот, наблюдавайки модерна България, където в политически аспект положението е просто ужасно.

Ще цитирам абзац от твоята книга: “Наполовина българин, наполовина ром, наполовина тюрк, наполовина египтянин, наполовина евреин, наполовина индианец, но горд гражданин на Република България, която е пълноправен член на Европейския съюз, и горд жител на планетата Земя.” Как възприемаш толерантността в съвременното обществото?
В това мое изказване става въпрос за това, че ние сами си създаваме кутията, за да се съобразяваме или да имаме отношение към специални етноси. Това в България се свежда до българи, цигани и турци. Обаче нека погледнем, например, в Германия или в САЩ, където има по над 60 народности, които те заобикалят на всеки 100 кв.м. В някой квартален хранителен магазин до теб има индийци, пакистанци, африканци, араби, китайци… Не може да не се съобразяваш и да кажеш “Ти к’ъв си?”. Не, бро, ние сме хора. Реално погледнато с присъствието на първото извънземно на планетата ставаме земляни срещу извънземни. Това е моят поглед върху това, хората какви кутии си създават в комуникацията с други хора, защото това пречи. Все едно да не си приятел с Юсейн Болт, защото е афроамериканец, пък той е най-бързият човек на планетата. Или да не слушаш Уитни Хюстън, понеже е с по-тъмен цвят на кожата.

Имал ли си ситуация, в която да почувстваш, че ти си дискриминирал някого?
Не. Привърженик съм на културата хип-хоп, която е изцяло от афроамериканци. Съответно не знам как да бъда расист, докато подкрепям нещо, което е създадено от различни хора. Отделно целият съм в дизайнерски дрехи на Versace, Givenchy, Armani, Dolce & Gabbana и Gucci. Те са правени от гейове. Аз нося тяхното, което са сложили в тениската, в щампата и го нося, без да се притеснявам. Не ме притеснява златната катарама на обувката ми, въпреки че някои ми казват: „Е, много са ти гейски обувките“. Просто такива етикети не звучат нормално в главата ми.

Музиката обединява, ти си „role model”, участваш и в благотворителни инициативи, включваш в музиката си фолклорни мотиви – превърна ли се 100 Kила от „лошо момче“ в добър герой? Преживя ли своя духовен катарзис?
Да, определено се пречупих. Давам си сметка, че имам влияние над младите хора, защото те чрез песните ми познават и една част от мен. Зад всички мои отговори, мисли и участия в благотворителни кампании стои една лична самокултура, която съм изградил сам за себе си. Хората познават моята лигня, но е хубаво да им показвам откъде съм добавил и общата си култура и кои неща са наистина важни за мен. Иначе аз винаги мога да бъда лош, колкото си искам, цитирайки Денис Родман. Но точно това е тънкият момент, защото отивам при близки, чиито деца са на 9-10 годишна възраст и ме гледат като гъби. Искат да попият всяка една моя дума, фраза, жест. Изнасят ми концерт от последните ми песни, давайки всичко от себе си, за да ми покажат колко съм ги впечатлил. Казвам си “Бро, мамка му, внимавай, какво ще кажеш на тези хлапета, за да избегнеш неудобната ситуация, родителите им да те гледат студено в очите”.

От една страна браншът е такъв, че трябва да си лошо момче, а от друга страна осъзнаваш, че имаш и обществена роля. Как ги съчетаваш?
Аз съм и огледало на феновете ми. С времето забелязах, че аз съм разширил диапазона толкова много, че феновете ми ги разделям на две групи: от „без зъби“ до „без зъби“. Още преди да им пораснат зъбите, знаят кой е 100 Кила, и има някои, които вече не са със зъби, и пак ме знаят. Не искам да оставя някой огорчен. Преди години имах песни, в които се изразявах подигравателно към хомосексуалистите и т.н., но с времето осъзнах, че това е моя супер голяма грешка, защото такива хора в моето обкръжение има и искрено им се радвам на мозъка, на отношението, на възпитанието, на етиката в комуникацията и на истинското им приятелство. Да, признавам си, мамка му, правил съм грешки, но може би точно това ми спечели мястото между хората – всеки път, когато го правя, просто си гo признавам. Това ме прави още по-близък до тях, защото те си казват „Да, бро, и аз правя грешки“.

Коя е най-голямата ти вътрешноличностна борба?
Най-голямата ми борба е да спра да си мисля, че ще се върна в състоянието, в което съм бил. Моят страх е да не се върна обратно в графата „социално слаби“ и затова не почивам нито един ден. Не бях почивал 12 години. Преди две години за пръв път си взех почивка за 15 последователни дни. Така че от време на време е хубаво някой да ме чуква по рамото и да каже, айде да хващаме самолета за някъде.

Много си амбициозен. Mислил ли си да напуснеш България и да работиш в чужбина?
Не, не съм си мислил поне до сега. Ако ме питаш дали искам да остарея в чужбина на някой плаж – „Hell, yeah!“.

Завърна се в училище, тази година си абитуриент. Kакво ще правиш, след като завършиш?
Вече съм на работа. Няма да си търся нова (смее се, бел. ред.). Ще се погрижа на бала ми да станат такива поразии, че след него тотално да се приключи с баловете и завършващите вече да не искат да има бал. Хората вече си дават сметка, че това е чиста загуба на пари. Например една лафка струва 10.000 лв. Направи си една лафка, бро, и утре, вместо да си на борсата за безработни, ти вече имаш собствен бизнес и сам си шеташ. После намираш хора да шетат за теб и тогава вече сам си шеф.

Рапът е много популярен в Германия. Би ли искал да запишеш песен с немски изпълнител?
Намерение нямам, защото според мен немските рапъри са на пет милиона години пред мен. Гледайки инстаграмите им, не виждам един рапър без Майбах. Това много ме потиска. Аз не знам какво да им покажа. Окей, аз ще си докарам антуража, ферарита, еди си к’во си, обаче като дойдат на село, няма да мога да го кача в Майбаха и да го заведа до Варна. Говорим за лайфстайл.

Използваш немски думи в песните си – AUDI, Autobahn, Achtung, fünf Polizei von Frankfurt (aуди, магистрала, внимание, пет полицаи от Франкфурт, бел. ред.). Ще кажеш ли нещо на немски за немската ни аудитория?
Това е, защото съм автомобилен маниак и от малък шетам из mobile.de (сайт за покупко-продажба на коли, бел. ред.). Тези работи аз ги знам от там. За немската ви аудитория ще кажа: „Guten Abend, Damen und Herren! Danke aus dem Herzen“ („Добър вечер, дами и господа! Благодаря ви от сърце“, бел. ред.).

Благодарим за интервюто!

Продукция: © 2019 ASPEKTA
Текст: Иван Аршинков
Фотограф: Владислав Терзиев

Фоторепортаж от концерта на 100 Кила в Кьолн