Коста Костов е една всестранно развита личност. Роден в българската морска столица Варна, Коста живее от септември 1994-та година в Германия. “Оттогава винаги съм бил в Кьолн, с изключение на времето, когато съм живял в Испания, Бразилия, Колумбия или съм бил на път, но Кьолн винаги ми е бил база”, сподели той. След успешно завършената си магистърска степен по история, средновековна и антична история и немска филология в Кьолнския университет днес той е диджей, музикален продуцент, радиоводещ и готвач.

Коста Костов на диджей-пулта в кьолнския клуб Gebäude 9 (Снимка: BASH Photography)

През 2019-та година една от творческите му рожби – клубното парти „Балкански експрес“ – навърши 15 години. Юбилеят беше отпразнуван на 2-ри ноември в кьолнския клуб Gebäude 9, мястото, в което партито се случва от самото му начало. 

По случай рождения ден нашият екип се срещна с Коста и той ни разказа за развитието на партито и балканската музикална сцена.

Коста, как започна всичко преди 15 години?
„Балканският експрес“ започна с голямо желание и ентусиазъм, без обаче да съм много наясно какво и как ще се случи. Идеята узря много бързо в резултат на циганската вълна, която започна с филмите на Емир Кустурица и музиката на Горан Брегович. Филми като “Аризонска мечта”, “Ъндърграунд”, “Черна котка, бял котарак” определено бяха едно обръщане и преоценяване на културата и на музиката, която за мен е много тясно свързана с Балканите, с усещането за това, което аз съм преживял в България. 

С “Балканския Експрес” дойде един по-раздвижен ритъм, една мелодия, която е силно романтично звучаща. Тази емоция грабва хората.

Това беше основата и идеята, която чакаше само да бъде събудена. Бъдейки тук в Германия, тоест малко по-далече от България, откъснат донякъде от корените, ти започваш да преоценяваш тези по един малко по-друг начин. Така че в един момент, когато се срещнах с правилните хора – с тогавашния програмен директор на Gebäude 9 Томас Крутман – след два или три разговора идеята беше готова и опакована и „Балканският експрес“ беше наречен да започне април 2004-та.

Спомняш ли си как мина първото парти?
Спомням си, че беше 16-ти април и дори че на този ден сутринта в 7 часа бях още в София. Трябваше да летя обратно за Кьолн. Самолетът ни обаче не излетя нито в 9, нито в 12, нито в 17, а в 19 часа вечерта! С десет часа закъснение. Това беше едно преживяване, което няма да забравя. На всичкото отгоре не кацнахме в Кьолн, ами на летище Вееце (близо 115 км от Кьолн, бел.ред.), където трябваше да бъдем извозвани с автобуси към града. Съответно целият самолет и целият автобус разбра, че аз ще правя парти. Така че първото парти беше знаменито от самото начало.

Започнало директно от автобуса така да се каже…
Да, директно от автобуса отидох вкъщи, взех си чантата с плочи и дискове и директно към клуба!

Коста във вихъра си като диджей (Снимка: BASH Photography)

Сам ли беше диджей?
През първата година и половина на всяко едно парти, което се случваше – тогава ежемесечно – само аз пусках. Правих шест-седемчасови сетове.

Как беше прието партито тук? Ти имаш български и балкански корени, но какво беше за германците и по-специално за кьолненчани?
Партито беше прието с широко отворени обятия. Останах потресен в положителния смисъл на думата от факта, че хората полудяха по идеята за Балканско парти. Но тук ще отворя една скоба – този факт не е толкова известен, защото хората обичат да си служат с клишета по отношение на това какви са англичаните, какви са германците и т.н. За мен германецът е любопитен човек. Особено кьолненчани бяха и са една много благодатна публика, защото всяко едно нещо, което е ново и има заложена идея и много емоция, успява да докосне сърчицата и душите им. Тук хората са отворени за нови неща, може би защото им липсва някаква национална самоличност, която да се дефинира по-конкретно. Така с “Балканския Експрес” дойде един по-раздвижен ритъм, една мелодия, която е силно романтично звучаща, един патос. Нямаше нужда да се превежда какво точно се пее. Тази музика, тази емоция грабва хората. Това беше според мен началната искра, която запали Балканския експрес.

Промени ли се партито през годините? Трябва ли ти като диджей да се напасваш на стилове и различни вкусове?
Партито се промени много пъти. Почти с всяко свое ново издание. Но това беше моята идея от самото начало. Аз не исках да направя едно балканско парти, каквото между 2002-а и 2010-та година почти всеки град в Германия имаше. Да не говоря за Франция и Испания, където наистина балканският бум беше огромен. Та тогава имаше едно напасване – балканската музика или тази Балкан Бийт-вълна, която се зададе с Брегович, Шантел, Пираня Рекордс и компилациите „Balkan Beats“ на Роберт Соко, донякъде се движше само в една посока и отразяваше една страна на тези балкански музикални тенденции. Така след 10-тина години цялото движение стагнира. От една страна музиката беше недостатъчно, за да могат нещата да се развиват по-динамично и да вървят в различни посоки и така да се развиват примерно Балкан Рок-, Балкан Хипхоп- или дори Балкан Техно-партита. Те всички останаха по-скоро в едно акустично, органично звучене на балканската музика, най-вече циганската балканска музика. И оттам-нататък почти не се случи нищо друго значимо.

Коста пред Gebäude 9 с балони по случай рождения ден на „Балкански експрес“ през 2018-та

Каква беше разликата между “Балканския Експрес” и тези други партита?
На мен ми се искаше “Балканският Експрес” да не е точно само и най-вече балканска циганска музика, а музика, която е в по-широк контекст разбрана или поставена там, където има толкова много музикални, ритмични, танцувални тенденции, идвайки от фолклорите на балканските народи, които обаче неминуемо са свързани с други неща, случващи се в по-ориенталски страни или дори в страните на Запад. Проследявайки дори, ако щеш, и пътя на ромите и синтите от Индия до Испания, ти можеш да попаднеш на страхотни музикални традиции и дори феномени, които облечени в едно такова по-електронно звучене са били винаги топъл хляб за “Балканския Експрес”.

Как мина партито за 15-тия рожден ден?
Партито мина като един истински много хубав рожден ден. Хората дойдоха от рано, бяха сложили най-хубавите си дрехи и най-танцувалните си обувки. (смее се, бел.ред.) Ухилени до уши. Моето семейство, аз така ги наричам – Компот Колектив, което е друго парти тук в Кьолн, са руснаци, но пускат също балканска музика. Започнаха една година преди мен и всеки път, когато аз празнувам, те са там. Този път дойдоха с торта със свещички и се качиха на сцената в 12ч. Беше страхотно, емоционално преживяване. Мисля, че към 6ч си тръгнахме от там. Гост ми беше диджей Клик, може би човекът, с когото работя от най-дълго време и с много голямо удоволствие. Той е французин, живее между Париж и Испания, където му е студиото. Легенда, мастодонт в балканските ритми и мелодии, електронни или неелектронни. Един от първите, които започнаха да работят с фолклорни музиканти и да ги поставят в такъв електронен контекст.

Както подобава за един рожден ден и 15-тата годишнина на „Балканския експрес“ бе отпразнувана с торта със свещи

“Балканският експрес” е една от твоите рожби. Това е все едно, че сега имаш дете на 15 години. Ти си отгледал вече един тийнейджър.
Абсолютно! Но да, имахме трудности в израстването му или израстването й. (смее се, бел.ред.) Около 8мата-9тата година забелязах една тенденция, която мисля, че се случва с всички партита – всяко едно парти функционира добре, когато има сериозна публика, която наистина е вярна и следва партито. Да правиш месечно парти в продължение на 7-8 години е доста работа, а за тях и занимание. След тези години обаче генерацията, която те е следвала, вече е поостаряла, родили са им се деца, не им се излиза… А ти си набрал вече някаква инерция и се чудиш накъде. А то тръгва надолу… Така че от 9-тата до 12-13-тата година беше малко по-сложно, дори тогава се замислях да спра с партито. Но всеки път си казвах, хайде още веднъж. Така усетих как се появи една нова генерация.

Значи детето е имало трудни периоди?
Да… ама такъв му е характерът. (смее се, бел.ред.) И то е емоционално като музиката.

Как да си представим твоето ежедневие като диджей? Сигурно слушаш нон-стоп музика. В интернет има толкова много в днешно време… 
Да, в днешно време има страшно много неща. Преди 2009-2010-та година, преди да навлезе бързият интернет, на всеки един диск, на всяка една плоча й се обръщаше определено внимание. Разглобяваше се, разбиваше се и т.н. Сега съм се фокусирал главно върху нещата, които ме интересуват, и следя определени среди и ниши. Това, което е релевантно за сета ми за “Балканския Експрес”, го събирам от години. Тоест това, което съм събрал, аз сам съм продуцирал, защото аз правя също музика, ремикси…

През 2007-а година основахме първото балканско парти в Рио Де Жанейро. Оттогава балканизираме и Бразилия доста успешно.

Не е нужно да слушам всеки ден по много часове, но когато знам, че е излязло нещо и го чуя, аз се интересувам от продуцента, от лейбъла. Оттам нататък на принципа на снежната топка отивам да видя кои са последователи или лаборатори на съответните лейбъли. Или артисти, музиканти, диджеи, продуценти… Гледам тяхната работа, търся евентуално препратки.

От една страна е лошо, че има толкова много. От друга страна е голяма помощ…
Да, защото всеки ден можеш да се заринеш до гуша с музика. Но в края на краищата си давам сметка, че дори и заринат в музика, все още търся 5-6 нови парчета за “Балканския Експрес”, които да пусна на следващото парти. Защото както казах и преди, вече не се продуцира толкова много музика, танцувално, електронно, клубно звучаща, която да наречеш балканска. Има няколко продуценти, но те са малко.

Kъде са концентрирани те?
В Западна Европа, тук е най-голямата концентрация. Тук започна и този бум на Балкан Бийтс. Това е един европейско центриран термин, който започна с вълната на Костурица, Брегович, Шантел и т.н. Впоследствие започна да се разраства и в Южна Америка, където в момента все още има публика. 2007-а година основахме първото балканско парти в Рио Де Жанейро, Бразилия, където имах удоволствието да съм не само на първото издание, а и на следващите три. Та оттогава балканизираме и Бразилия доста успешно. В Щатите също имаше много сериозен бум, който обаче позалязва. Но така е – някои неща се случват много бързо, с голям пламък, но и изгарят много бързо. Балкан Бийтс, бих казал, са в една такава фаза – след големия успех сега идва една по-спокойна фаза. Не знам точно на къде отиват нещата. 

„Балкански Експрес“ в Gebäude 9

Kак се развива тази музика в България?
Там ми беше най-трудно да пускам това, което наричаме “Балканския Експрес”. От всички държави, в които съм бил, най-късно пусках в България. Там често ти се слага етикетът “чалга” и оттам-нататък вече нямаш никакви шансове. Това, което големите продуценти и лейбъли лансираха като музика, е балканска циганска музика. Доста хора с по-национално мислене се чувстват засегнати меко казано в една такава ситуация. Други мислят обратното, на трети им е все тая. Това е една смесица, където всеки има мнение и всеки по някакъв начин го изказва. Може би заради това ми беше най-трудно в България. В Германия хората дори да знаят, предпочитат първо да те изслушат, да ти дадат възможност да се реализираш и оттам-нататък да ти кажат какво мислят по въпроса.

От 4-5 години насам обаче не мога да се оплача от изяви и то доста добри – много добре поставени фестивали, ивенти и клубни изяви, на които бях канен точно заради това, което правя. Много съм щастлив да участвам. Един път по Нова година пусках в Mixtape 5 в София, два пъти бях на фестивал Беглика, пускам от време на време във Варна, моя роден град. Така че нещата се промениха, усещам, че все повече хора в България се интересуват от този вид музика. По-електронно звучене на балканската музика, било то фолклорна, било то циганска. Смятам, че е добър начин да се празнува.

Коста и Ана разговарят за 15-тия рожден ден на „Балкански Експрес“ (Снимка: ASPEKTA)

Имаш ли някаква абсурдна случка от някое парти?
В началото имах много странни ситуации, където просто се налагаше да поставя някои неща съвсем ребром. Както казах по-горе, аз се мъчех да избягам от термина “Балканско парти” и пускайки музика, която в по-широк мащаб да поставя балканското музикално звучене, аз си позволявах да пускам и друга музика, примерно от Северна Африка, Магреб или индийски парчета. Но има хора, които като полицаи стоят и те наблюдават, и в момента, в който пуснеш това парче, те се качват на сцената, понякога те хващат за ръката и казват “Кога ще има балканска музика?! Аз съм дошъл тук за балканска музика!” В първия момент бях стъписан, но после си казах, че тези хора са или нетърпеливи, или невъзпитани, или просто не са пили достатъчно. Винаги съм пробвал първо да ги почерпя. Ако не се е получавало, съм се опитвал да им говоря. А когато и това не е помагало, просто съм ги изпращал към вратата, връщал съм им парите и им казвам, че това явно не е мястото, където трябва да прекарат вечерта. Защото това е стилът на пускане, стилът, който аз съм избрал за това парти. 

“Балканския Експрес” винаги е бил място, където хората идват усмихнати и си тръгват усмихнати.

Но това са по-единични случки, от началото на партито. Тогава имаше и една вълна от балканджии – босненците, мислейки че балканското парти е босненско фолклорно парти, което се случва в Кьолн, хърватите, че е хърватско фолклорно парти, българите, че това е чалга-парти. Трябваше всякакви такива недоразумения да бъдат преборени, но нищо, което да развали настроението, да доведе до кафга или до някакви по-тежки ситуации. “Балканския Експрес” винаги е бил място, където хората идват усмихнати и си тръгват усмихнати.

Благодарим за интервюто!

Следващото парти „Балкански експрес“ ще се проведе на 15-ти февруари 2020. За повече информация: www.gebaeude9.de

Продукция: © 2019 ASPEKTA
Текст: Ана Бързакова
Снимков материал: Коста Костов (личен архив)