31-ви януари, 19 часа, изцяло разпродадена зала в Кьолнския университет. Нашумелият български филм “Диви и щастливи” предстоеше да бъде показан за първи път на публика в Германия. Главните му актьори и членове на продуцентския екип Яна Маринова и Александър Сано приветстваха на живо публиката с добре дошли. По лицата на всички присъстващи грееха усмивки.

Яна Маринова и Александър Сано приветстват публиката в препълнената зала на Кьолнския университет.

“Диви и щастливи” е новият пълнометражен филм на режисьора Мартин Макариев („Привличане“, „Вила Роза“). В сценария се разказва за две жени, играни от Яна Маринова („Преспав“, „Привличане“) и Луиза Григорова-Макариев („Привличане“, „Стъклен дом“), чиито живот за броени минути се обръща с главата надолу. Те се замесват в кражба и отвличане и биват преследвани от полицията и инспектор Донев, игран от Александър Сано (“Денят на бащата”, “Революция Х”). “Диви и щастливи” е една двучасова екшън-комедия, една забавна “Телма и Луиза”-история с буини екшън-сцени, романтични отклонения, красиви гледки из българските големи градове като Велико Търново и Варна и различни персонажи, играни от куп известни имена от света на българската кино- и музикална сцена. 

След прожекцията на филма „Диви и щастливи“ Яна Маринова и Александър Сано останаха за автографи и снимки с публиката

Кино-вечерта беше организирана от Катя Костова от ART Theater, организация със седалище в Берлин, която вече от четири години представя българската култура под формата на театрални постановки, литературни четения, концерти, а сега вече и филмови прожекции в Германия. Специално съдействие за събитието в Кьолн оказа българският „Kлуб Будители“.

Преди прожекцията на филма Яна Маринова и Александър Сано отделиха време и поговориха с нас за този техен филмов проект.

Александър Сано, Яна Маринова и нашата репортерка Ана Бързакова в Кьолнския университет (от ляво надясно)

Как мина турнето ви досега? От ноември 2019-та сте все на път.
Александър: В България имахме предпремиерно турне, което беше десет дни. Стартирахме уважително от градовете и общините, които ни подкрепиха за снимките на филма – Велико Търново, Русе, Варна, като имахме предварителни прожекции в Горна Оряховица, Шумен…
Яна: Завършихме с премиери в София и Пловдив. След това директно излетяхме за първото излъчване в Лондон.
Александър: Буквално на следващия ден. На 29-ти ноември филмът тръгна официално по кината, на 30-ти имахме първата ни Лондонска премиера. На следващия ден отидохме в Шотландия – в Глазгоу, последваха две прожекции в Единбург…
Яна: После отново се върнахме в Лондон, после пак в България… Където феновете ни пишеха, ние отивахме там. Даже изненадахме зрителите в пълните салони на предприерните излъчвания в София.
Александър: Яна се обади една вечер. Звънна на мен, на Мартин и Луиза. Ние всичките си бяхме вкъщи, легнали по диваните, а тя каза: “В момента е пълна залата еди-къде-си, мой приятел е там.” Ние директно скочихме, отидохме в киното и изненадахме публиката. Беше супер готино.
Яна: Просто за да видим реакцията на хора, които не са ни приятели.
Александър: И най-вече които не знаят, че ние ще бъдем там. Те са си отишли съвсем редовно на кино.
Яна: Беше страхотно! 

Александър Сано и Яна Маринова ни разказаха с гордост и усмивка на уста подробности около актуалния си филм „Диви и щастливи“

Защо е толкова важно да се срещате с публиката ви? Какво ви дават тези срещи?
Александър: Специално за тези прожекции, особено за българските общности в чужбина, мисля, че това е много важно. Най-лесно би ни било да изпратим един файл, да се съберат хората и да го гледат. Само че ние искаме да се срещнем с тези хора и да споделим цялата наша емоция. Това е едно уважение към тях.
Яна: Тези хора не случайно са дошли да живеят тук. Те са едни по-особени хора, които са отказали да преклоняват глава. Те са отказали да живеят по този начин в България, това не означава обаче, че тя не им липсва и че ние не трябва да правим нещо за тях. Защото ако човек се съобразява само с върха на носа си и гледа само себе си, кой ще иска да погледне отвъд хоризонта?! Кои са хората, които движат света напред? Тези, които казват: “Искам да видя какво има там. Нещо се случва, което е интересно.”

Чувствате ли се по-различно сред българи в чужбина и българи в България?
Александър: Определено. Но ще бъде лицемерно, ако кажем, че българите в България не се радват да ни видят. Напротив, но там ги радва може би, че български продукт се появява в този му вид, в жанрово кино, което много отдавна отсъстваше и то на топ-ниво. А тук има и още нещо – освен че ще ги зарадва филмът, зрителите се радват и да видят българското. Така емоцията е малко по-различна.
Яна: Българите в чужбина някак си много оценяват различното. Хората, които са в чужбина и се интересуват от изкуство, посещават най-доброто в света, те пътуват, имат с какво да го сравнят. В България много често има зрители, които гледат само това, което се представя по телевизията, което е около тях. Там продължава все още да го има мисленето в квартала, но това не е лошо! Аз го казвам как е, не искам да му давам оценка. Затова е нормално да правиш нещо, което отваря сетивата, без изобщо да претендирам много. Този филм е за смях, за всеки, който може да прочете между редовете.
Александър: Не бих казал само за смях. Чувството за хумор е наложително да го има и е много добро. Но това не е филм за смешки и на другия ден да си го забравил. На нас ни пишат хора, които примерно седмица след като са гледали филма, отиват да го гледат пак, защото нещо ги е бъзнало и откриват нови неща.
Яна: Определено те са и по-млади. Като че ли младите хора в България са започнали да се отърсват от чалга-културата. Започнали са да се срамуват от нея… Това са хора, които нюхат, че нещо се променя в света, които са отворени.

По какво “Диви и щастливи” се отличава от останалите български продукции?
Яна: С този филм успяхме да си напишем домашното. Качеството му е наистина международно и заслужава да се види. Всички чуждестранни колеги, до които всеки от нас по някакъв начин се е докосвал и с които е работил в сферата, реагираха изумено. Чужденците не се интересуват от новия български филм, те се интересуват да видят на какво ниво е България в сравнение със световното кино. При “Диви и щастливи” всеки детайл е пипнат за 30-метров екран в кинозала. Това е разликата, защото тук не става въпрос за хубав филм, който ще си гледаш вкъщи.
Александър: Да, тук става въпрос за един висок стандарт. И творчески и технически този филм покрива абсолютно всички световни стандарти за 2020-та година.

Катя Костова от ART Theater, Берлин, документира интервюто ни с двамата актьори

Как бихте описали сюжета на филма?
Яна: Това е жанрово кино с една история, която не се занимава с бита. По-скоро това е една история, която е мотивираща, забавна, много смешна, много тънко се намира дори и на ръба на пародията. Във филма ще видите моменти, в които много се закачаме с американското кино и то не ухажвайки го, а честно, както ние виждаме нещата. Примерно аз не можех да разбера какъв е този зор Александър Сано и Мартин Макариев да искат една царевица, която отглеждаха четири месеца…
Александър: Ааа, четири… Седем месеца!
Яна: Тя стана четири метра висока. И за какво?! За един кадър, в който минаваш през нея с колата. Но после, когато участвах в кадъра и карах през тази царевица, си изкарах акъла… Това беше изумително като усещане, като виждаш, че си част от голямото кинo. Наскоро гледах “Интерстелар” и там царевицата е толкова висока, колкото при нас. (смее се, бел. ред.) Така разбрах колко е важен всеки един детайл.

В контекста на феминисткото движение днес беше ли важно за теб, Яна, да играеш една от тези две силни жени, които поемат живота в собствените си ръце?
Яна: Тук важното беше, че двете са обикновени жени, които на 15 години са имали мечти. Моята героиня е искала да стане състезателка по мотокрос, тази на Луиза да е следващата авторка на книга от типа на “Хари Потър”, на един бестселър…
Александър: Само искам да отворя една скоба. Не сме решили да правим филм за жени, защото това е нещо модерно. Просто историята е много хубава и ни развълнува. Това е съвпадение, че в момента наистина в световен мащаб повечето филми са с водещи смели жени.
Яна: Всеки истински кинаджия иска да бъде в крак с времето, иска да покаже своята истина по въпросите и нещата, които се случват в момента в света. Но филмът ни в никакъв случай не е феминистки. Това са две жени, които като деца са имали мечти. Те са в една държава, която си е типичната България, където уж всичко се развива и всичко е много хубаво, обаче продължава да си има едни хора, които те карат да се чувстваш нищожен, които те забиват и те оставят без мечти. Но всъщност не са ти виновни тези хора, виновен си само ти, че им се връзваш. Защо за Бога?! Нито е като едно време да ти е затворена границата или да не можеш да пътуваш, да се връщаш, да се учиш и развиваш, да си преследваш мечтите. Целта ни беше да покажем точно тези възможности. Когато си искрен и когато разказваш нещо от сърце, нещо, което те вълнува, а не се опитваш да се правиш, то се получава.

За филма “Привличане” вече работихте в същия актьорски състав и с Макариев като режисьор. Как решихте да се съберете отново?
Александър: Като се уцелят актьори в театъра и създадат една трупа, работят известно време заедно. Така че това не е някакъв прецедент. Вижте как и в световното кино Скорсезе например години наред работи с ДиКаприо, Куентин Тарантино също колко години работи с едни и същи актьори…
Яна: Те говорят на един език, искат едни и същи неща.
Александър: Докато имаме какво да дадем заедно, ще го даваме. Имаше един момент, в които някои хора (но те за щастие са малко, пък и то винаги се намират хора, които да мрънкат) се оплакваха: “Ама те пак ли същите двама?!” Веднъж аз директно отговорих: “Добре де, преди години, когато в 90 процента от филмите гледахме Стефан Данаилов, Велко Кънев, царство им небесно и на двамата, някой мрънкаше ли?” Не, защото те са просто най-добрите и всеки иска да гледа филми с тях.
Яна: Ако хората не искат да ни гледат, ние изобщо няма да се напъваме.
Александър: Точно така. Просто обществото ни е станало доста по-консуматорско и всичко едва ли не трябва да е на по веднъж. Но ние не се съобразяваме с това.

Катя Костова от ART Theater, организатор на филмовото турне в Германия, Яна Маринова и Александър Сано малко преди кино-прожекцията

Какво да очакваме от вас в близко бъдеще? Със сигурност имате вече нови планове.
Яна: Да, но не винаги в един и същи състав. Те сега правят един хубав мъжки филм.
Александър: През 2020-та ще направим един филм, в който няма женски персонажи. Но пък имаме и общи проекти, имаме идея за един според мен много хубав сериал.
Яна: Дай ни идея и веднага ще измислим сценария! (смее се, бел. ред.) Аз отделно се занимавам с една тема, която винаги много ме е вълнувала, и знам, че рано или късно ще я реализирам. Историята й започна още със създаването на “Привличане”, защото аз се опитвах да направя филм за домашното насилие. Който да е трилър, в смисъл не си представяйте социална драма, напротив. Навсякъде, където търсех пари за този проект, ми отговоряха да се насоча повече към младите. И тогава разбрах, че ще стане ученическата история, няма да е домашното насилие и зарязах темата. (смее се, бел. ред.)
Александър: Но аз смятам, че сега ще ни е много по-лесно, защото един път с “Привличане” доказахме, че този екип прави кино на едно определено ниво, а “Диви и щастливи” е може би пет нива по-нагоре. Мисля, че хората сега по-лесно ще ни се доверяват, независимо какво искаме да правим. 

Благодарим за интервюто!

Петър Попов (Клуб Будители, Кьолн), нашият фотограф Владислав Терзиев, нашата репортерка Ана Бързакова, Александър Сано, Елена Димитрова (Клуб Будители, Кьолн), Яна Маринова, Катя Костова (ART Theater, Берлин) и Божидар Евдокимов (Клуб Будители, Кьолн) (от ляво надясно)

След представянето на “Диви и щастливи” в Кьолн турнето на филма заедно с главните актьори и организаторката на прожекциите в Германия Катя Костова от ART Theater продължи в Мюнстер, Франкфурт, Берлин с две представяния, Бремен и Хамбург. Катя сподели, че следващите прожекции в Южна Германия (около Мюнхен и Щутгарт) са вече планувани. Новите дати ще се появят на страницата им във фейсбук: www.facebook.com/ARTTHEATERBG.

Международното турне на “Диви и щастливи” последва и във Великобритания със спирки в Бирмингам и Манчестър. На 13-ти февруари филмът официално стартира по кината в Северна Македония, където Яна Маринова и Александър Сано са известни покрай ролите си в сериала „Преспав“. Александър Сано ни разказа, че водят преговори филмът да тръгне в официална дистрибуция също в Сърбия, в няколко адриатически страни като бивша Югославия, Албания, също така в Канада и държави в Латинска Америка като Венецуела. Повече информация на филмовата страница във фейсбук: www.facebook.com/diviishtastlivimovie.

Продукция: © 2020 ASPEKTA
Текст: Ана Бързакова
Фотограф: Владислав Терзиев